Перперикон - поглед от долината
Перперикон е обитаван от каменната ера преди 8000 г. и достига разцвета си през римската епоха.
Останките на древния град Перперикон
Гробницата на владетелите
През къснобронзовата и ранножелязната епоха, мощното развитие на култовите съоръжения на хълма създават грандиозно светилище. Счита се, че това е светилището на бог Дионис на тракийското племе сатри, чиито жречески род били бесите [1]. Светилището е търсено от цяло столетие. То, заедно с това на Аполон в Делфи, са двата най-значими оракула в древността. Според древни легенди, в прорицалищата, върху специален олтар са извършвани винено-огненни обреди и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.
Сериозните аргументи че светилището на Дионис е в Перперикон включват великолепните находки и древни иточници. Еврипид в трагедията си „Хекаба“ (424 пр.н.е.) пише, „ учуден, че „ … някои казват, че Дионисий-Оракул се намира в Pangaion (Кушница) планина, докато други казват, че се намира в Хемус (Стара планина).“ Според произведенията на по-късни римски историци обаче Дионисий-Оракулът в Родопите е най-важното светилище. Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис, е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си „Дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара [2]. В същото светилище на Александър Македонски е предречено, че ще завладее познатия свят от Египет до Индия [3]. При „описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. пр. Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис“", което „… се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфийския оракул, няма нищо различно.“