Перперикон

Преди много векове, когато боговете живеели сред хората, Зевс се влюбил в красивата Семела. Венец на тяхната любов станал малкият Дионисий. След като Гръмовержецът го вшил в бедрото си, детето се родило най-красиво и най-весело сред останалите богове. Обкръжен от многочислена свита сатири с кози копита и от прекрасни менади, Дионисий скитал по Земята и учил хората да отглеждат грозде, правейки от него благоуханно и замайващо главата вино. Така по-късно се появили празниците в негова чест, т. нар. орфическите мистерии, които се правели само от посветени. Това били единствено неженени мъже. Те били наричани а-бии т.е. не-жизнени, защото не водели нормален и обикновен живот. Тайнствата ставали в затворени общества и скрити места, недостъпни за погледа на останалите хора - скали и пещери, с каквито изобилстват Източните Родопи, Странджа и Сакар. Те били придружавани с хорови песни и мимически игри. Кулминация представлявала символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионисий от титаните, а също и символичното зачатие на богинята-майка, даващо началото на живота. Първата се осъществявала чрез кръвна жертва на бик, кон, козел, а понякога и хора. Зачатието пък се реализирало с масово съвкупление на мъже и жени. По-късно орфическите тайнства се олицетворяват от разюзданите вакханалии в чест на бога на виното и веселието Дионисий.